хитрува

Речник на българския език

1. хитрува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

хитрува е производна форма на хитрувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. хитрува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

хитрува е производна форма на хитрувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. хитрува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

хитрува е производна форма на хитрувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).