хилило

Речник на българския език

1. хилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хилило е производна форма на хиля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

хилило е производна форма на хиля се (мин. деят. св. прич. ср. р.).