хилил

Речник на българския език

1. хилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хилил е производна форма на хиля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хилил — мин. деят. св. прич. м. р.

хилил е производна форма на хиля се (мин. деят. св. прич. м. р.).