хилело

Речник на българския език

1. хилело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хилело е производна форма на хиля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хилело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хилело е производна форма на хиля се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).