хибернирахте

Речник на българския език

1. хибернирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

хибернирахте е производна форма на хибернирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хибернирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

хибернирахте е производна форма на хибернирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).