хибернирал

Речник на българския език

1. хибернирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хибернирал е производна форма на хибернирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хибернирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хибернирал е производна форма на хибернирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хибернирал — мин. деят. св. прич. м. р.

хибернирал е производна форма на хибернирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хибернирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хибернирал е производна форма на хибернирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).