хвърлело

Речник на българския език

1. хвърлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хвърлело е производна форма на хвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хвърлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хвърлело е производна форма на хвърля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).