хвърлела

Речник на българския език

1. хвърлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хвърлела е производна форма на хвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хвърлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

хвърлела е производна форма на хвърля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).