хвърлел

Речник на българския език

1. хвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хвърлел е производна форма на хвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хвърлел е производна форма на хвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).