хвръквало

Речник на българския език

1. хвръквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хвръквало е производна форма на хвръквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хвръквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хвръквало е производна форма на хвръквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. хвръквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

хвръквало е производна форма на хвръквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. хвръквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хвръквало е производна форма на хвръквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).