харчели

Речник на българския език

1. харчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

харчели е производна форма на харча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. харчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

харчели е производна форма на харча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).