хапнел

Речник на българския език

1. хапнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хапнел е производна форма на хапна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хапнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

хапнел е производна форма на хапна (мин. деят. несв. прич. м. р.).