хакнете

Речник на българския език

1. хакнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

хакнете е производна форма на хакна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хакнете — повелително наклонение, мн. ч.

хакнете е производна форма на хакна (повелително наклонение, мн. ч.).