хакахте

Речник на българския език

1. хакахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

хакахте е производна форма на хакам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хакахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

хакахте е производна форма на хакам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).