фъфлил

Речник на българския език

1. фъфлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фъфлил е производна форма на фъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фъфлил — мин. деят. св. прич. м. р.

фъфлил е производна форма на фъфля (мин. деят. св. прич. м. р.).