фуклявило

Речник на българския език

1. фуклявило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фуклявило е производна форма на фуклявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фуклявило — мин. деят. св. прич. ср. р.

фуклявило е производна форма на фуклявя (мин. деят. св. прич. ср. р.).