фуклявила

Речник на българския език

1. фуклявила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

фуклявила е производна форма на фуклявя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. фуклявила — мин. деят. св. прич. ж. р.

фуклявила е производна форма на фуклявя (мин. деят. св. прич. ж. р.).