фуклявели

Речник на българския език

1. фуклявели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

фуклявели е производна форма на фуклявя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. фуклявели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

фуклявели е производна форма на фуклявя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).