фуклявел

Речник на българския език

1. фуклявел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фуклявел е производна форма на фуклявя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фуклявел — мин. деят. несв. прич. м. р.

фуклявел е производна форма на фуклявя (мин. деят. несв. прич. м. р.).