фрустрираха

Речник на българския език

1. фрустрираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

фрустрираха е производна форма на фрустрирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. фрустрираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

фрустрираха е производна форма на фрустрирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).