фрустрирал съм

Речник на българския език

1. фрустрирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

фрустрирал съм е производна форма на фрустрирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. фрустрирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

фрустрирал съм е производна форма на фрустрирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. фрустрирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

фрустрирал съм е производна форма на фрустрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).