фрустрирал

Речник на българския език

1. фрустрирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фрустрирал е производна форма на фрустрирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фрустрирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фрустрирал е производна форма на фрустрирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. фрустрирал — мин. деят. св. прич. м. р.

фрустрирал е производна форма на фрустрирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. фрустрирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

фрустрирал е производна форма на фрустрирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).