форсирахте

Речник на българския език

1. форсирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

форсирахте е производна форма на форсирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. форсирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

форсирахте е производна форма на форсирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).