флегмон

Речник на българския език

флегмон некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Дифузно остро гнойно възпаление на рехавата съединителна тъкан. Най-често се причинява от бета-хемолитичния стрептокок от група А и златистият стафилокок. Развива се в подкожната мастна тъкан, междуфасциалните пространства на мускулите и др.