фламбирал

Речник на българския език

1. фламбирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фламбирал е производна форма на фламбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фламбирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фламбирал е производна форма на фламбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. фламбирал — мин. деят. св. прич. м. р.

фламбирал е производна форма на фламбирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. фламбирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

фламбирал е производна форма на фламбирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).