фиркахте

Речник на българския език

1. фиркахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

фиркахте е производна форма на фиркам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. фиркахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

фиркахте е производна форма на фиркам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).