фиркаха

Речник на българския език

1. фиркаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

фиркаха е производна форма на фиркам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. фиркаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

фиркаха е производна форма на фиркам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).