фиксирало

Речник на българския език

1. фиксирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фиксирало е производна форма на фиксирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. фиксирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

фиксирало е производна форма на фиксирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. фиксирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

фиксирало е производна форма на фиксирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. фиксирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

фиксирало е производна форма на фиксирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).