фаулирахте

Речник на българския език

1. фаулирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

фаулирахте е производна форма на фаулирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. фаулирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

фаулирахте е производна форма на фаулирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).