фалшивел

Речник на българския език

1. фалшивел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

фалшивел е производна форма на фалшивя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. фалшивел — мин. деят. несв. прич. м. р.

фалшивел е производна форма на фалшивя (мин. деят. несв. прич. м. р.).