уякчавало

Речник на българския език

1. уякчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уякчавало е производна форма на уякчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уякчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уякчавало е производна форма на уякчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. уякчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

уякчавало е производна форма на уякчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. уякчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уякчавало е производна форма на уякчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).