уязвявал съм

Речник на българския език

1. уязвявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уязвявал съм е производна форма на уязвявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. уязвявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уязвявал съм е производна форма на уязвявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. уязвявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

уязвявал съм е производна форма на уязвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).