уязвявало съм

Речник на българския език

1. уязвявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

уязвявало съм е производна форма на уязвявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. уязвявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

уязвявало съм е производна форма на уязвявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. уязвявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

уязвявало съм е производна форма на уязвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).