уязвявало

Речник на българския език

1. уязвявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уязвявало е производна форма на уязвявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уязвявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уязвявало е производна форма на уязвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. уязвявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

уязвявало е производна форма на уязвявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. уязвявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уязвявало е производна форма на уязвявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).