уязвявал

Речник на българския език

1. уязвявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уязвявал е производна форма на уязвявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уязвявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уязвявал е производна форма на уязвявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уязвявал — мин. деят. св. прич. м. р.

уязвявал е производна форма на уязвявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. уязвявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

уязвявал е производна форма на уязвявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).