уязвил
1.
уязвил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
уязвил
е производна форма
на уязвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
уязвил —
мин. деят. св. прич. м. р.
уязвил
е производна форма
на уязвя (мин. деят. св. прич. м. р.).