ушили

Речник на българския език

1. ушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ушили е производна форма на ушия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ушили е производна форма на ушия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).