учудил си

Речник на българския език

1. учудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

учудил си е производна форма на учудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. учудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

учудил си е производна форма на учудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).