учленявало

Речник на българския език

1. учленявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учленявало е производна форма на учленявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. учленявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учленявало е производна форма на учленявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. учленявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

учленявало е производна форма на учленявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. учленявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

учленявало е производна форма на учленявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).