учленил си

Речник на българския език

1. учленил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

учленил си е производна форма на учленя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. учленил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

учленил си е производна форма на учленя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).