учленил е

Речник на българския език

1. учленил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

учленил е е производна форма на учленя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. учленил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

учленил е е производна форма на учленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).