учило

Речник на българския език

1. учило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учило е производна форма на уча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. учило — мин. деят. св. прич. ср. р.

учило е производна форма на уча (мин. деят. св. прич. ср. р.).