учетворял

Речник на българския език

1. учетворял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

учетворял е производна форма на учетворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. учетворял — мин. деят. несв. прич. м. р.

учетворял е производна форма на учетворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).