учетворил е

Речник на българския език

1. учетворил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

учетворил е е производна форма на учетворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. учетворил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

учетворил е е производна форма на учетворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).