учетворила

Речник на българския език

1. учетворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

учетворила е производна форма на учетворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. учетворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

учетворила е производна форма на учетворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).