уцелвал си

Речник на българския език

1. уцелвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уцелвал си е производна форма на уцелвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уцелвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уцелвал си е производна форма на уцелвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. уцелвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уцелвал си е производна форма на уцелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).