уцелвало

Речник на българския език

1. уцелвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уцелвало е производна форма на уцелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уцелвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уцелвало е производна форма на уцелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. уцелвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

уцелвало е производна форма на уцелвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. уцелвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уцелвало е производна форма на уцелвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).