ухилил е

Речник на българския език

1. ухилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ухилил е е производна форма на ухиля се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ухилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ухилил е е производна форма на ухиля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).