ухилило е

Речник на българския език

1. ухилило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ухилило е е производна форма на ухиля се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ухилило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ухилило е е производна форма на ухиля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).