ухилило

Речник на българския език

1. ухилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ухилило е производна форма на ухиля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ухилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ухилило е производна форма на ухиля се (мин. деят. св. прич. ср. р.).